Света Гора, Атон, Гърция

„В Атонската планина ще бъде неговият покой – това е моят жребий, даден ми от моя Син и Бог. Откъсвайки се от светските мълви и притежавайки духовни подвизи, с вяра и с любов призоваващите моето име, там временния си живот ще прекарат без печал и заради богоугодните свои дела вечен живот ще получат. Много обичам това място и искам да умножа иноческия чин и милостта на моя Син и Бог; служещите там да не се разоряват во веки и да съблюдават спасителните заповеди. Ще ги разпространя в тази планина на юг и на север, и ще я притежават от море до море, и тяхното име в слънчевата планина сътворя и ще защитя тези, които там търпеливо на постничество ще се отдадат“.

Полуостровът се е оформя като манастирска общност през 963 г., когато монахът св. Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-старшият от всички 20 манастира на Атонската Света Гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имане.

По времето на Четвъртия кръстоносен поход през 13. век Света Гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14. век каталунски наемници ограбват атонските манастири. Когато през 15. век пада Византийската империя, Света Гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатстото на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19. век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една „своя обител“. Така до 1912, когато има два български манастира на Атон – Зографския и Хилендарския манастир.

През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.

Според гръцката конституция Атонската планина (Света Гора, Ιερά Κοινότης Αγίου Όρους) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастира с правото на самоуправление, което се извършва от „Светата общност“, управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея (Καρυές), която е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно, Света Гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград (Истанбул). Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири) и над 600 килии, каливи и катизми.

Всички лица живеещи на Атонската Света Гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол би могъл да посети Света Гора, но едва след като получи специално позволение. Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула през 1060 г. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки (последните заради яйцата, които са необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони).

Двадесетте манастира в Света гора са подредени в стриктна йерархия:

1. Манастир Велика Лавра, Ι. Μ. Μεγίστης Λαύρας – основан през 963 г., киновия (общежителен) от 1980 г.
   Престолен празник 5/18 юли, денят на преп. Атанасий Атонски
   Други празници: 1/14 октомври – св. Иоан Кукузел и св. Григорий Доместик
2. Манастир Ватопед, Ι. Μ. Βατοπαιδίου – oснован през 972 г., киновия от 1989 г.
   Престолен празник 25 март/7 април, денят на Светото Благовещение; други: Събор на Ватопедските светци (10/23 юли), празник на Честният пояс (Αγία Ζώνη) на Пресвета Богородица (31 август/ 13 септември)
3. Манастир Ивирон, Ι. Μ. Ιβήρων (Ивер) – основан през 980 г., киновия от 1990 г.
   Престолен празник 15/28 август, Успение Богородично; също и Богоявление (6/19 януари).
4. Хилендарски манастир, Ι. Μ. Χιλανδαρίου, сръбски (Манастир Хиландар) – основан през 1197 г., киновия от 1990.
   Престолен празник 21 ноември/ 4 декември, Въведение Богородично; също и 14/27 януари (денят на св. Сава Сръбски, основател на светата обител).
5. Манастир Дионисият, Ι. Μ. Διονυσίου (Дионисиу) – основан през 1375 г., киновия от 1805 г.
   Престолен празник: 24 юни/7 юли, Рождество на св. Йоан Предтеча.
   Други: 7/20 януари (св. Иоан Кръстител), 25 юни/ 8 юли (преп. Дионисий – основател на обителта), 11/24 август (св. Нифон – ктитор).
6. Манастир Кутлумуш, Ι. Μ. Κουτλουμουσίου – основан в края на 13. век, киновия от 1856 г.
   Престолен празник: 6/19 август, Преображение Господне.
7. Манастир Пантократор, Ι. Μ. Παντοκράτορος – основан през 1363 г., киновия от 1992 г.
   Престолен празник 6/19 август, Преображение Господне. Други празници: 15/28 октомври (Преп. Отци от Пантократор), 2/15 декември (иконата на Пресв. Богородица „Геронтиса“ (Παναγίας της Γερόντισσας))
8. Манастир Ксиропотам, Ι. Μ. Ξηροποτάμου – основан през 10. век, киновия от 1981 г.
   Престолен празник: 9/22 март, в деня на Светите 40 Севастийски мъченици, и на 14/27 септември – Кръстовъздвижение.
9. Зографски манастир, Ι. Μ. Ζωγράφου, български – основан през 10. век, киновия от 1850 г.
   Престолен празник: 23 април/ 6 май – денят на св. Георги Победоносец, също и 22 септември / 5 октомври – празник на св. Козма Зографски и св. 26 мъченици, и 3/16 ноември – Освещаването на обновения храм на св. Георги в гр. Лида и празник на св. Пимен Зографски.
10. Манастир Дохияр, Ι. Μ. Δοχειαρίου – основан през 10. век, киновия от киновия от 1980 г.
    Престолен празник 8/21 ноември, в деня на Архистратиг Михаил, и на 1/14 октомври, в чест на иконата на Божията Майка „Скоропослушница“ (Παναγία Γοργοεπήκοος).
11. Манастир Каракал, Ι. Μ. Καρακάλλου – основан в края на 10. век, киновия от 1813 г.
    Престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел; също и 30 декември / 12 януари – денят на преп. мчк Гедеон.
12. Манастир Филотей, Ι. Μ. Φιλοθέου – основан през 990 г., киновия от 1973.
    Престолен празник 25 март/ 7 април, Свето Благовещение, и 24 август/ 6 септември – преп. Козма Етолийски.
13. Манастир Симон Петра, Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας (Симонопетра) – основан през 1257 г., киновия от 1801 г.
    Храмов празник 25 декември/ 7 януари – Рождество Христово, на 22 юли/ 4 август – св. Мария Магдалина и на 28 декември / 10 януари – преп. Симон Мироточиви (основател на обителта)
14. Манастир Св. Павел, Ι. Μ. Αγ. Παύλου – основан през 10. век, киновия от 1839 г.
    Престолен празник 2/15 февруари – Сретение Господне, и 28 юли/10 август – денят на св. Павел Ксиропотамски (основател). Също и 23 април/ 6 май – денят на св. вмчк Георги.
15. Манастир Ставроникита, Ι. Μ. Σταυρονικήτα – основан през 1541 г., киновия от 1968 г.
    Престолен празник 6/ 19 декември – денят на св. Николай Чудотворец.
16. Манастир Ксенофонт, Ι. Μ. Ξενοφώντος – основан през 11. век, киновия от 1784 г.
    Храмов празник 23 април/ 6 май – денят на св. Георги Победоносец, също и 3/16 ноември – Освещаването на обновения храм на св. Георги в гр. Лида. Първата неделя на октомври честват чудотворната икона на пресв. Богородица „Одигитрия“ (Παναγία Οδηγήτρια, Пътеводителка).
17. Манастир Григорият, Ι. Μ. Γρηγορίου (Григориу) – основан през 1345 г., киновия от 1840 г.
    Престолен празник 6/ 19 декември – денят на св. Николай Чудотворец. Също и 29 октомври / 11 ноември – денят на св. Анастасия Римлянка, и 7/20 декември – преп. Григорий (основател на обителта).
18. Манастир Есфигмен, Ι. Μ. Εσφισμένου – основан през 11. век, киновия от 1797 г. Престолен празник на Св. Възнесение Господне.
    Монасите в Есфигменския манастир не поменават Константинополския патриарх и не са в канонично общение с другите Светогорски манастири, а с гръцките старостилци.
19. Манастир Св. Пантелеймон (Росико), Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος (Ρωσσικόν) , руски – основан в началото на 10. век, преместен край морето 1765 г, киновия от 1803 г..
    Престолен празник 27 юли/ 9 август – денят на св. Панталеймон, също и 1/14 октомври – Покров Богородичен.
20. Манастир Констамонит, Ι. Μ. Κωνσταμονίτου – основан през 11. век, киновия от 1818 г.
    Престолен празник 27 декември/ 9 януари – денят на св. първомъченик и архидякон Стефан. Също 21 май / 3 юни (Св. Константин и Елена) и 2/15 август (Пренасяне мощите на св. Стефан).